По повод предложения проект на медицински стандарт „Очни болести“, и в частност т. 2.5.1, множество оптометристи, студенти и представители на бранша изпратиха възражения, чрез които открито защитават правото на професионална практика.
Тихомир Николов – студент по оптометрия, СУ „Св. Климент Охридски“:
„ Ако бъде приет в този вид, проектът ще направи безсмислено обучението в тази специалност, защото ще направи над 400 дипломирани специалисти и настоящи и бъдещи студенти зависими от мнението на офталмолог.“
„Текстът на точка 2.5.1 противоречи на Българското законодателство за защита от дискриминация и на европейското право.“
„…можем да направим извод, че съставът на експертния съвет игнорира публично налична информация, и дава становище, без да се е запознал с наличната документация, която се е предоставила … От това следва, че становището на съвета не почива на факти и анализ на програмите, а вместо това се дава категорично мнение, което не е научно обосновано, противоречи на разпоредби на други държавни институции, и изглежда като опит за защита на интересите на други професионални кръгове.“
Извадки от студентски мнения, включени в писмото на Тихомир Николов:
Илонка Проданова:
„ В Англия, нито един очен лекар не се занимава с рефракция. И в болниците и оптиките това се прави само от оптометристи. “
Анна Цекова:
„Оптометристът е първият специалист, който може да разпознае рефракционна аномалия или патология и да предпише корекция или да насочи пациента към лечение. В тази връзка смятам, че не бива да се ограничават възможностите за практикуване на специалността.“
Елена Христова:
„Оптиките са здравни, а не лечебни заведения. Нуждата от очила не е болест, а състояние на окото… Според статистиката – в Европа рефракция се прави от оптометристи.“
Мирела Тонева:
„ Вярвам, че вместо да се ограничават правата им, трябва да се насърчава сътрудничеството между оптометристи и офталмолози в интерес на хората и тяхното зрение.“
Ивана Николова:
„ България изпитва недостиг на офталмолози, и ако оптометристите имат право да работят самостоятелно, корекция може да се направи много по-бързо и доста очни патологии биха се открили в много по-ранен стадий, и съответно пациента да бъде насочен за лечение. Така биха се предотвратили много случаи на загуба на зрение. “
Иванка Цветкова:
„От над 20 години работя в оптика и съм оптик и практиката ми показва, че по отношение на рефракцията, оптометристите са доста по-обстойни по време на прегледа и са предпочитани от голяма част от пациентите. “
Яница Кръстева
„Обучението по обем и съдържание отговаря на международните стандарти и подготвя специалистите да работят самостоятелно в областта на рефракцията.“
Ненка Огнянова
„В повечето страни от ЕС, оптометристът е официално призната и регламентирана професия, с ясно определени компетенции, образователни стандарти и законови права за работа.“
Студент, пожелал да остане анонимен
„Желая да се реализирам в България, а не в чужбина, и смятам, че този стандарт не отразява адекватно моята квалификация и възможности.“
Иван Беров – магистър по оптометрия, практикуващ в Мюнхен:
„Как е възможно европейска страна, член на ЕС, в лицето на България, да отказва да признае официално регулирана професия, която в цяла Западна Европа е не просто призната, но и уважавана част от здравната система?“
„В Мюнхен работя ежедневно с пациенти, прилагам на практика знанията и уменията, придобити по време на образованието си… Същевременно в България бих бил възпрепятстван да упражнявам законно същата дейност – не поради липса на квалификация, а поради административно и нормативно бездействие.“
Николай Стоицов – оптометрист, 25 г. опит в бранша:
„Раздел 2.5.1 практически изключва оптометристите от основната им професионална дейност.“
„Ограничението ще доведе до свиване на пазара на зрителни услуги и загуба на работни места.“
„Предлагам преформулиране на Раздел 2.5.1 както следва:
Магистрите по оптометрия могат самостоятелно да определят рефракцията и да предписват очила, в рамките на своята компетентност и съгласно действащото законодателство.“
Михаил Иванов – представител на оптичен бизнес:
„Правилно регулирана и ясно дефинирана професия „оптометрист“ ще донесе значителни ползи за българските граждани…“
„Призовавам Ви при разработването на регулацията да се възприеме модел, който:
– Гарантира високи образователни и професионални стандарти;
– Дава право на оптометристите да извършват пълни рефракционни прегледи;
– Работи в синхрон с офталмолозите за благото на пациентите.“
Десислава Цацева – магистър по оптометрия, гр. Гоце Делчев:
„Не мисля да се впускам в подробности как протича един работен ден…., че офталмологът въобще няма сили и нерви да се занимава и с рефракции.“
„Да бъдем реалисти, всички виждаме нарастващата криза поради липсата на кадри в здравеопазването.“
Мария Сейменова:
„Оптометристите често работят в населени места, където достъпът до офталмологична помощ е ограничен. Те предоставят достъпна и навременна грижа за зрението, като по този начин намаляват здравните неравенства сред различни социални и географски групи.“
Nicola Evtimov – практикуващ оптометрист:
„За пореден път вие – законодателите – се утвърждавате като орган на опресия вместо на прогресия, при уникалната липса на кадри ще заличите работещ модел за подпомагане на българското население.“
Призив
- Да бъде оттеглен или преформулиран текстът на точка 2.5.1;
- Да се даде глас на професионалната общност при изготвяне на финалния текст;
- Да се въведе регулация, съответстваща на европейските директиви и добри практики.
Можете да запознаете със съдържанието на всички писма от прикачените файлове.
Благодарим на всички, които изразиха ясна, аргументирана и граждански отговорна позиция. Вашият глас е пример за колегиалност, експертиза и загриженост за бъдещето на зрителната грижа в България.
Ако и вие желаете да се включите със становище, изпратете ни го – публикуваме всички мнения!
Можете да намерите пълните текстове на писмата тук: