Проучването на практиките за напасване и продажба на контактни лещи в България съвпадна по време с началото на Издателския проект на БСО. Идентифицираните при проучването проблеми категорично са в подкрепа на нуждата от допълнителна литература, подкрепяща младите специалисти по контактни лещи. Резултатите от проучването бяха представени от Мила Драгомирова на конференциите ЕАОО 2015, в Будапеща и на „Оптометрия и очно здраве 2016“, в София. Предоставяме Ви резюмето от последната конференция:
Контактни лещи – реалните практики в България. Напасване или просто продажба?
автори: Мила Драгомирова, Женя Спасова, Галя Кирилова
Цел на проучването: Да бъде установено какви са практиките в България по отношение продажби и напасване на контактни лещи, както и честотата на посещения за контролни прегледи за контактни лещи. Проучването е приключило през 2015г.
Методи: Специално подготвен въпросник е предложен на случайни потребители, закупуващи контактни лещи. Отговорили са 191 потребители, в 5 оптически магазина, за период от 45 дни.
Друг въпросник е предложен на очни специалисти по време на двудневен семинар за контактни лещи. Отговорили са 70 очни специалисти (53 оптици, 26 оптометристи, 1 офталмолог, 5 студенти, допуснато е идентифициране в повече от една категория)
Резултати: Отговори на въпрос към потребителите „Как бяха предписани за пръв път Вашите контактни лещи?“:
- чрез преглед с пробна рамка и таблица, както за очила – 102 потребители (53%)
- използвах рецептата за очила, за да закупя контактните лещи – 43 потребители (23%)
- прегледът беше различен от този за очила, контактните лещи бяха поставени и беше направен оглед със специална апаратура – 46 потребители (24%)
Установява се също тенденция за влошаване на ситуацията през годините:
- Потребители, носещи КЛ 10 и повече години – 37,5% са първоначално напасвани.
- Потребители носещи КЛ между 5 и 10 години – 23% са напасвани
- Потребители носещи КЛ по-малко от 5 години – 17,5% са напасвани
- Потребители, които за пръв път купуват КЛ – 14% са напасвани
56% от потребителите заявяват, че не ходят на контролни прегледи за контактните си лещи. А според очните специалисти този процент е значително по-голям.
Заключение: Резултатите от проучването потвърждават тревожния факт, че в нашата страна все повече контактните лещи просто се продават. Потребителите биват насърчавани да закупят контактните си лещи, без специалист да провери как тези лещи седят и взаимодействат с техните очи. Тази тенденция може би е благоприятна за интернет продажбите на контактни лещи, но е в разрез с добрите практики в грижите за очното здраве на потребителите. Включването на по-голям ресурс от очни специалисти в напасване и контроли за контактни лещи, както и поощряване на оптометристи и оптици да повишават специализацията си в областта, би могло да повлияе положително за решаване на проблема.